Ветеро (Валери Хаджиев)
3 1
6 may 2008, 8:16

* * * 

  Poesía » Civil
1642 0 6

ТИ НЕ ПОЗНАВАШ ТАЗИ СТРАСТ, ПРИЯТЕЛЮ -

обсебваща, неизличима -

да късаш любовта си на милиони части

и с всяко нейно венчелистче

несретници да каниш на гощавка,

компрес да бъдеш върху жива рана

и устни онемели да докосваш

с миража пъстроцветен на надеждата...

Ти си събирач, приятелю -

на вещи, на златО и на имоти...

От колко викове прегазени

са твойте скъпоценни накити?

Със тази скорост, изпреварил вятъра,

видя ли ранния синчец във прахоляка?

Показва ли ти някой път броячът

колко трупа има във канавката?

Издигна своя замък непристъпен,

но да ти кажа - той ще се руши отвътре!

И ще ти е нужна мойта страст, приятелю,

през някой ден, да заздравиш стените му.

Ела със мен да коленичим в храма,

един до друг, със побелели пръсти...

Различни - като блудни братя

и като двете рамена на кръста...

© Валери Хаджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??