13 nov 2008, 16:17

365 

  Poesía » De amor
670 0 2

Ден като ден.

Отново си в мен.

 

Дрехите лежат изоставени на стола -

опитах се да те съблека.

Вряла вода се стича по тялото ми.

Исках да те изгоря,

но едва ли ще те сваля.

 

Пара се спуска около мен

и ме скрива.

Губя се в огледалото -

изчезнах и там.

Бавно започвам да се будя от капките.

Зъзнех, но не знаех защо

Дали от твоя студ, от тишината

... в стаята валеше сняг от спомени.

Жълт сняг в главата ми.

Дали скрежът беше само в очите ми,

или навън още беше зима?

 

Ако пък те замразя? Ще успея ли?

Пускам другото кранче

и лед започва да капе.

Но как бих могла...

И отново се заравям в топлата водна жарава.

А в мен бучи вулкан, ще избухне

... с лава от лед.

 

Насапунисвам се

и се мъча да те отмия.

Няма ли да изчезнеш в канала?

Няма ли да се разтвориш в глупавата пяна?

Кой измисли този аромат?...

Аромат на ягоди...

Не знаят ли, че е зима

и ми трябва да те измия.

Трябваш ми ти.

 

Ден като ден.

Отново съм в плен.

 

 

 

 

© Дениз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??