27 feb 2018, 20:58

... 

  Poesía » Versos blancos
446 0 0

Благослови ме, Господи,

в това, едничкото,

оттърся ли се пак от нищото

пулсът ми да бие до полуда,

напук на вятъра и всичките илюзии,

които ,знам,

ще щипят после мокрите ми бузи.

Благослови ме

от чувство

пак да се разпадна,

ако ще на хиляди парчета

и забравила и теб и мен,

дори и сричките,

се закърпя после както падне.

Благослови ме,

а прахта започне ли да трупа

най-успешната ми връзка - с вечното

не бързай да ме зануляваш!

Колко му е...

без да искаш

объркай се...,

пръсни ме сред безкрая,

за да покълна пак от нищото

и през сълзите на двегодишното

първите миражи да позная.

© Ира Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??