Жена пред мен стоеше
със стари, скъсани дрехи,
чакаше някого и нещо мълвеше,
с ръце тънки и крехки.

Обясняваше за живота преди,
за своето щастие безкрайно,
за това, как всичко се срути
и някак си, озовала се на пътя, незнайно.

Минах покрай нея ей така,
чух думите й, толкова смислени.
Нямах намерение... Да, но реших да се спра
и всичките ми планове се оказаха безсмислени.

Тя зарадва се като ме видя:
както казват хората, че олеква
като сподели на всяка душа,
като сподели, а не се оплаква.

Това спасение е за всеки, нали?
Защо да не го получи и тя?
Животът поне това й дължи -
аз поне с разбиране да я спася.

Така започна разказа нейн
за трудностите през пътната прах.
Разбрах, че казвала се Лейн
и извършила някакъв грях.

"Живях -  започна тя. -
Копнях и, няма да го отрека,
мечтах. Няма да си го простя:
с него умрях в онази река.

Супруг имах и го обичах,
в него живеех и умирах
в името му в любов се вричах
и от болка до тогава не разбирах!

Щастлива бях така, със семейство, с деца.
Гледах ги как играят засмяни
но Бог реши и отряза ми тези крила,
и превърна ги в черни рани!

В един мрачен, гаден ден
на пикник отидохме, щастливи
толкова, че по-щастлива нямаше от мен,
но оставих ги. Сърце прости ми!

Към поляната разходих се за цветя
и тогава ти ми ги отне.
Не, няма да си го простя!
В този ден, ти, Боже, ме прокле!

Човек ужасен, злобен и нещастен
уби живота ми докрай.
Нямаше ги децата, съпруга прекрасен -
отидоха те във твоя Рай!

Толкова нещастен ли е бил,
толкова мъка ли му даде,
че семейството ми така е убил
и мен на болката предаде?

Да, аз знам, твойте думи, мили,
затова хората сега лъжат,
затова са злобни, умрели, пропили.
Какво искат с това да покажат?

Че болката не могат да преборят,
че няма вече решение за тях,
че вече няма какво да сторят
за да се отърват от този грях?

Не вярвам вече аз, дете.
Децата ми бяха също като теб,
но само ако умра ще имам криле,
да... защото живота всичко ми отне!

Бях млада, казват, бях като дете,
с любящо, искрено сърце,
но, да... живота всичко, уж от любов,
всичко в БОЛКА и МЪКА прокле!

Затова, виж, на улицата празна
седя и чакам спасение,
с моята душа тъмна, прокажна,
чакам своето просветление!!

Чакам деня, в който ще умра,
но не по своя воля, а от години
и Божия рай ще посетя
ще ги видя, грешка е, но прости ми!

Но искам само това:
знам, ще дойде този ден,
в който... да, ще ги видя, ще умра
и ти ще забравиш за мен..."