13 mar 2021, 19:27

*** 

  Poesía » Otra
458 1 3

От болката на хиляди жени.
За болката, която ще си ти...
Чрез болката на всички дъщери,
Земята ще пребъде!
И затова ти пожелавам страст.
Душата си с тъма недей обгръща
и никога да не узнаеш що е страх!
Съдбата си сама обръщай!

Ако се спънеш – пътя премести.
Във себе си открий опора.
На враговете си недей мъсти
А ги надвий с любов, успех и воля!

Светът е твой - тръгни към него волна!
Създай го, измечтай го, сътвори...
Бъди вълшебна, дива, непокорна,
вземи каквото ти принадлежи!

Стъпи във огън - разпали пожар.
В морето разпилей вълните в буря.
Да си жена е наказание и дар
Бъди и двете, моя дъще мила!

Пред теб са интересни времена.
Понякога едва ли ще е лесно.
Но ти тръгни без страх, със светлина.
Вълнуващо ще е и интересно!

Главата ти да гледа към звездите.
Да не поддава крехката ти шия.
Докрай изпълвай винаги мечтите.
Бъди любов! Бъди стихия!

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво!
  • Много хубаво! Поздравления
  • Имам слабост към розите!
    И към съветите на родителите, защото почти всеки родител съветва,тъй както е бил съветван.
    Съдбата е като розата-носи очарованието на живота и любовта,но има и бодли!
    Харесва ми!
    Поздравления,Мира!
Propuestas
: ??:??