В сърцето си, в ума си нося
две хубави дечица русокоси.
Те са моя радост, но и моя болка,
защото станаха като бездомните Гаврошковци.
Дори и майка нямат вече
да ги прегърне, да ги утеши.
Тя тръгна уж пари да им печели,
а нямат те дори за хляб един.
Със скъсани обувки, с овехтели дрешки,
те ходят на училище в снега.
Дали са живи или здрави,
дори това не знае тя сега. ...