.......
... До днес така и не разбрах
защо ли тези, дето ги обичаме,
разбиват ни илюзиите на прах,
дали сами на болка се обричаме?!
Да можеше да си заключваме сърцата
зад сто железни порти, но уви!
Нима когато е създадена Жената,
орисана е все за нещо да скърби?!
Ориснице, не казвай нищо, замълчи!
От думите ти няма смисъл вече...
... от тях най-много ми тежи,
вземи си ги и бягай надалече...
Да не забравиш само думата "Любов",
горчи, дори когато я изричам...
И тук ще ти напиша послеслов
... уморих се вече да обичам!
Хайде тръгвай, а след теб вратата
за по-сигурно ще я заключа...
С една молитва, скрита в душата...
на безразличие да се науча...!!!
© Станислава Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Харесах, много!
-
"Да можеше да си заключваме сърцата
зад сто железни порти, но уви!
Нима когато е създадена Жената,
орисана е все за нещо да скърби?!"
Много хубав и чувствен стих!Поздравявам те!
-
Наистина винаги обичаме тези,които ни раняват най-много.Незнам дали някой си го е обяснил досега,защо се получава така.Не се предавай,винаги ще има и друга любов,която ще сгрява сърцето ти.Не се уморавяй да обичаш,само когато сме влюбени сме истински живи.
Поздрав за красивия стих!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Убеден съм, че когато нещо е писано с чувство наистина може да се усети!