една забулена луна
под дантелено одеяло
грациозно пълзи вечерта
по твоето тяло

звездите, нейните деца
примигват игриво
и чрез палитрата им от светлина 
очите ти трептят по-щастливо

вятър хвърковат 
нежно танцува с листата
а есенния листопад 
в хармония се разпилява с косата

капките от среднощната роса
кристални нотички чертаят
музиката на гальовността
обгръща те с неземна омая

с аромат вълшебно непознат
ухаят на романтика цветята
а аз безобразно непризнат
"обичам те " рисувам чрез отлитащото ято