Повярвах ти, явно не трябвашЕ.
Ъх, боли!... Защо излъга ме тИ?
Редовно го правиш ти – без свяН.
Виждаш моите сълзи. Аз мълчА.
А ти май, да обиждаш си готоВ.
Ти ли си това? Не зная – страннО.
Аз те обичах силно всяка вечеР.
Къде отиде любовта ти красивА?
Ликуваш, за мен не ти пука хиЧ.
Юли месец бях щастлива, да нО.
Бързо превърна сърцето в мраЗ.
Оставям те, и напускам те сегА.
Време е вече... за душевен миР.
© С. П. Todos los derechos reservados