* * *

26 sept 2009, 21:35

Poesía

644 0 1

Очите, черни като небе,
вали от тях порой.
Сърцето, гаснещо по тебе,
стои сам отново той.
Преливат буйните реки,
умира една душа.
Отново започва да боли,
пропада тя отново в пропастта.
Можеше да вземе друго решение,
можеше да не е така.
Изпаднали пак в неловко положение
и двамата задават си въпросa - докога. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas