U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
20 ago 2007, 9:40

* * * 

  Poesía
577 0 3
Любиш ме и ме целуваш
като за последно,
заравяш своето лице
в косите ми
тъй, сякаш
утре ще ме няма,
докосваш парещо
и чак от страст
болезнено...
А във очите ти
угаснали вулкани...
..................................
И все пак са така красиви -
невинно истински
и сладко безпощадни...

А някога изгряваха звезди,
където днес увяхват ни цветята,
не казвай нищо
и се престори,
че има място и за двама
на Земята...
А утре с нея
на разсъмване
изпий кафето си
горчиво...
и разкажи и
колко тъжно
без нейните
единствени ръце
е било!

А аз ще се пробудя пак
без теб,
в зори напуснал
като
приказен герой дома ми
и само ароматът
ти по мен,
ще бъде явен знак
за всичко помежду ни...
........................
Ще се прегръщам
с две ръце
наместо
твоите,
ще се целуна
пак сама
и ще си пожелая днес
вместо добро утро
да бъде по-кратък деня!...
................................
...............

© Кристина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??