22 ago 2007, 1:43

* * * 

  Poesía
801 0 10
 

Ела, аз будна съм от снощи,

но затворена е входната врата.

Ключът е в теб, ти пазиш ли го още?

Ръждясала е входната брава...


Отдавна тука никой не е влизал.

Отдавна са забравили за мен.

Аз чувам стъпките ти близо.

До моя дом дохождаш всеки ден...


Не сбираше и смелост да почукаш,

нито да погледнеш пак насам,

дето двамата се будехме учудени

колко бързо денят е дошъл...


Днес ти приближи се плахо до стъклото,

но нищо не видя... Да, вярно.

Изцапано е, ала я кажи,

защо ми е на мене светлина?


С кого ще съзерцавам пак дърветата

и с кой ще гледам към луната.

Оставих го - и нека ми е тъмно,

когато влезеш тук, ще дойде светлината!


Ела!

Аз будна съм от снощи.

Довечера пак няма да заспя.

Аз вече съм приятелка на мрака,

но на тебе ще ти бъда и Жена!

© Илияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??