Всяко нещо на тоя свят шарено-нов

избуява и крее. И както изглежда

поувяхва дори най-добрата любов,

потъмнява най-бялата наша надежда.

Все върти се животът – карусел сред звезди.

С него – ние: намръщени, слепи и бледи.

Във тревите спят нашите уморени сълзи

и небето със горестна мъдрост ги гледа. 

Не, не пием любов. Самотата гризем,

прекроили деня във нарочни въздишки.

Уж сме здрави и живи (не съвсем, не съвсем),

а не вярваме в щъркели... в нищо.

Търсим щастие – сякаш в пустиня вода.

Вечно гоним въздушни химери.

А късметът е в пътя... Свобода, свобода...

Чак Оттатък покой ще намерим.