24 sept 2007, 21:09

****** 

  Poesía
725 0 0

Не ме вини, че тук съм аз сега,
за тебе, мили, съм дошла!
Знам, че ти си моята съдба.
И ако, мили, вярно е това,
че вечна обич няма,
то нека с теб да бъдем двама
без фалш, без измама...
А може би страхливо, нежно, с мили слова
ще кажеш: "Сигурна ли си, че искаш това"?
Да, за теб на всичко съм готова, тихо ще изрека.
В теб откривам онова, което всеки търси - нежността,
верността и искреността - сигурността и любовта.
Мога ли да искам друго сега?
Обичаш ме и ти, знам това,
очите разкриват го чрез нежността,
защо изпитваш страх от близостта?
А може би лъган си ти, знам, мили, от любов боли.
Но спри, с измама вече никоя не ще те нарани.
Ела, последвай мойте дири, ще откриеш луда обич,
нежност като полъх на пролетни цветя,
да, аз мога да ти дам това.
Наречи ме, мили, с името на любовта.
Пожелай и знай - мен ще имаш в любовен рай.

© Росица Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??