И казах си - ще се спра,
знаех колко е безумно,
но ето - продължавам да греша,
предадох се на зова на плътта!
Аз знам, че не трябва,
че всичко все някога ще спре,
че може ранени двама да излезем,
че трябва да кажа не!
Не моля някой да ми прощава,
не искам прошки и поучителни слова,
аз съм си грешна, каквато - такава,
какво да направя - познаваме плътта! ...