52
Живеем за единия корем
декади седем, после мрем.
Е, нема ни в световните анали,
но ние па това си го не щем.
53
Станете сутрин, мийте си очите,
опнете кости, да изпукат сите,
кажете си: „Животът е прекрасен!“,
па и да не е, дека че вървите?!
54
Човекът е личност. Отделна вселена,
но щом се роди, и го ръчкат с остена:
„Има си норми, има си граници!“ –
и става тревичка в поляна зелена.
© Румен Ченков Todos los derechos reservados