22 jun 2007, 19:44

* * * 

  Poesía
574 0 5
Слънцето скри свойте пясъчни мисли
сякаш заспа в юрган от облачен прах.
Вятърко, духай! Дано ги изчистиш...
Всяко начало е силен, стремителен бяг.
Ти си този от който зависи страха!
Всяка сянка стаена до болка въздиша.
Само с призрака - мойта дясна ръка
ще ги плаша, когато пропиша.
Не, защото поставил съм като цел
да гриза на страха всички нерви.
Аз отдавна което е нужно съм взел,
но което остава, ме плаши до черно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??