kocekoev (Константин Коев)
33 36
14 mar 2010, 11:48

45 

  Poesía » Otra
1132 0 5

Годините минават неусетно.

Гимназия  завърших преди миг,

ожених се ужасно мимолетно

и даже не успях да съм войник.

 

Обичах, страдах, влюбвах се, пропадах,

въздигах се и лудо се въртях.

Прекрасно-нежно любовта изстрадах,

накрая на корема си паднах.

 

Не зная вече стар съм или  млад,

но чувствам се на двадесет и пет

и вярвам в чудеса, и съм богат,

и съм наивен, колкото си щеш.

 

Четиридесет и пет години стигат,

но на кого - не знам.

На всяка мога да намигна

и всяка да изям.

 

Душата - огледало на всемира,

душата вечна е и благородна,

душата е безсмъртна - не умира,

тя билка е и нашата отрова.

 

Обичам всички и за прошка моля.

Не лъжа - искрен съм като Смъртта.

И ако трябва някой да заколя,

последната ще бъде ЛЮБОВТА!!!

© Константин Коев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??