Годините минават неусетно.
Гимназия завърших преди миг,
ожених се ужасно мимолетно
и даже не успях да съм войник.
Обичах, страдах, влюбвах се, пропадах,
въздигах се и лудо се въртях.
Прекрасно-нежно любовта изстрадах,
накрая на корема си паднах.
Не зная вече стар съм или млад,
но чувствам се на двадесет и пет
и вярвам в чудеса, и съм богат,
и съм наивен, колкото си щеш. ...