25 mar 2008, 22:56

* * * 

  Poesía
1066 0 2
Аз повече крачка към теб не ще да направя,
оставям съдбата ни обща във твойте ръце.
Сърцето разбито събра разпиляните части,
оттегля се бавно, безмълвно, но с явна надежда,
че ти - разбивачът му - ръка ще протегнеш
към скритата обич в твойта душа и
неусетно, бавно, но сигурно ще съкрепиш цялостта.
Но ако обич в душата ти липсва,
едва ли ще бъде по-разбито тогаз.
Болка попила е силно в него,
едва бие стенещо, час подир час.
Неразбирайки твойта жестокост, обиди и жлъч, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Александрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??