Крадем от себе си, от времето.

                                                      Неразбираеми, обречени.

                                                      Измисляме истини, събираме щастие.

                                                      От нас ще се разпръсне пепел.

                                                      Не мокрени от дъжд, а от сълзи,

                                                      ще полетим.

                                                      Изоставена дъга, откъснат лъч.

                                                      Ще те постигам.

                                                      Не размахвай кръста.

                                                      Ще те докосвам.

                                                      Лунно ехо звездите отброява.

                                                      Земята си отдъхва и ни попива.

                                                      Оставам.

                                                      Не искам огън да ме топли,

                                                      а да гори, като възмездие.