Аз бързам към тебе, любов.
Свистят колелата по релсите...
Прегазих омразните делници
и чувствам се малко виновна.
Но ти заслужаваш, любов!
Един миг от твоето щастие
ми стига да мина препятствия...
Да бъда на всичко готова!
Аз идвам при тебе, любов.
Ще махна от себе си дрехите,
попивали погледи лепкави.
Сълзи ще измият отровата
от думи и чиста отново
ще бъда за тебе, любов!
Албена Димитрова
1982 г.
София.
© Албена Димитрова Todos los derechos reservados