4 mar 2008, 16:16

* * * 

  Poesía » De amor
734 0 2
Ти си далеч.
Аз съм далеч.
Погледът ми плува в трептящи сълзи,
в стените се удря, в сумрака потъва,
писък, раздиращ мечти.


Любовта я няма.
Като дупка празна е моята душа.
Егото ми бяло знаменце развява
и присмива ми се на шега.


Предават се всички - надежда и вяра.
Тръгват си, оставят ме сама.
Без тях сега какво да правя,
нямам сили да крещя...

© Гюлен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??