Lilia_Anna (Boyana)
135 529
18 feb 2021, 23:31

* * * 

  Poesía » Formas orientales
524 1 8

Денят присяда

на меката си опашка.

Котката лениво

прекоси уличката.

© Boyana Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Младене! Радва ме твоето одобрение!
  • Вече не ме изненадваш с кратките си форми, Бояна. Изненадваш ме с неочакваната им образност и безапелационност. Поздравление!
    Как хубаво си навързала меката опашка на деня и неговото присядане върху нея и едновременността със събитието - лениво пресичане на улицата от котката. Сякаш е изминала цяла вечност чрез тези две едновременности!

    П.П. Коментирам при първа техническа възможност, той като преди това бях изчерпал дневния си лимит от 5 коментара.
  • графо - пиша, мания - обсебеност = графомания
    мания да пишеш. Да, количествено измерение е! Жорж Сименон е бил графоман, пишел е по книга не месец. Непрекъснато.
    Друг е въпросът качествено ли е, там си има критерии, продуктивно ли е и т.н, Но то изразява количеството. Нетът е най-благодатната почва за това: всеки пише, коментира, обсъжда и осъжда какво ли не, без значение дали го засяга или не.
    Една позната, участваща в журирането на роман на годината, преди 2-3 години беше казала (по памет), "Побъркват се хората да пишат, толкова емоционални несподелени нужди имат, че като наближи времето за определяне на романа, за около месец ни се налага да четем по близо 1500 романа. И то добре написани, хората се ровят в научни статии и книги, аргументирани, и доста добри". А представям си сега в тая изолация колко повече се пише.
  • Количеството може да е признак на творческа продуктивност. Но пък и графоманията се задвижва от някакво вдъхновение, желанието за изява го има във всеки. От друга страна, за да разберем дали написаното притежава стойност, ни трябват някакви обективни критери за това, които обаче винаги преминават през субективното усещане и преценка. Защото само по себе си харесването или нехаресването не е знак за достигната художествена мяра. Това за самотния път е така, насаме със себе си и влизайки в себе си. Според мен е трудно да се погледнем отвън, но отвътре е доста полезно да подълбаем и да се поразгадаем, но без самосъжаление. Да опознаеш другия човек е нещо не особено лесно, защото ние показваме от себе си обикновено това, което ще се хареса на другите или ще привлече вниманието им. В крайна сметка това е и смисълът да пишем и да публикуваме, намирането на разбиране в другия. Писането е едно оправдаване на себе си пред другите, търсене на съчувствие и сродство. Това е голяма тема.
  • Ивайло, мислиш ли, че графоманията има просто количествено измерение? Не е ли по-скоро писане с умисъл за значимост без покритие? Тук съм за това, да видя кой какво ще каже или няма да каже. Мисля, че всички сме тук за една разумна съпричастност. Защото сме човеци и ми пука за мнението на другите. Зачитам го. Няма значение дали са казали нещо добро или критично за това, което съм написала. Всеки от нас е огледало на другия, защото сами себе си не можем да видим добре. Виждаме се през другия. Мисля си за една добронамерена и стойностна критика, която да ни въздържа от погрешни представи за себе си, да не бързаме да се надскачаме сами, но ние като слаби и обидчиви същества не смеем нито да я изразим, нито да я приемем. А тя е много по-полезна от всяка, макар и от сърце казана, похвала. Благодаря ти!
  • От сърце ви благодаря, Младен, Георги! Благодаря и на веселата компания, която Ивайло и Пепи заформиха около това четиристишие! Ценни идеи, но като залет графоман няма да мога да се възползвам от тях, защото пиша само това, което ми дойде на ума. Искрено ви се радвам, винаги сте добре дошли за забавления в света на графоманията! Бог да ви благославя!
  • Ох... какво ли щеше да е, ако беше приседнал на твърдата си опашка?
  • Приятно.
Propuestas
: ??:??