Слабо високо човече,
със замислени тъмни очи,
до късно стоейки вечер,
мислейки си над кой да бди.
Колелото бе негов другар,
със него скиташе на различни места,
превърнал се във приятеля стар,
показвайки му безкрайността.
Приятели той не намери,
къде греши така и не разбра,
останаха му двама-трима братя смели,
но истинска жена до него не се добра.
© Калин Барбов Todos los derechos reservados