Една старица ми прошепна:

"Върви напред, това не е мъгла!".

Не ù повярвах и останах, погълнат в празна самота.

Помислих си, че всичко зная,

но лъгах се, лъжа се и сега.

Опитах се аз бъдещето да погледна,

да видя там себе си, а не това,

в което душата си превърнах -

роб на мисъл зла.

Мъгла не беше... беше празнота.

С цвят, невиждан нивга досега.

Но аз реших, че черното обичам,

реших да го забуля в мъгла.

Сега самотен съм, макар сред хора,

макар сред приятели добри.

Но зная аз, че сложих края

на старите и весели мечти.

Това е истина, навярно много я познават.

Много могат да паднат в пропастта.

Но нека те добре да знаят, че бъдещето се гради отсега!