Често си задаваме въпроса
дали да вярваме в любовта,
когато пред очите младостта ни тича боса
с богати дарове в ръка.
Каквото иска, тя е взела с охота,
не е оставила дори частица,
защото всичко, що е хубаво в живота,
е за този, който може да обича.
Днес се връщам пак назад
към онази зима, толкова красива.
За мене мина сякаш само час,
а вече 50 години съм все така щастлива.
С теб споделям своя дълъг път,
за тебе всяка жертва, знам, си струва.
Още те обичам, още спираш моя дъх
с всеки поглед, с всяка твоя дума.
Готова съм да те обичам още век,
с тебе няма болка, няма самота.
За мене ти си все същият човек,
когото срещнах преди 50 лета.
"Обичам те!" - казвам го без страх.
Тъй, както преди 50 години
на тази дата пак го казах аз
и оттогава все любов дели ни.
Макар да мина вече младостта,
за мен тя никога не е далечна.
Защото знам - в теб намерих любовта
и тя за нас ще бъде вечна!
07.12.2006 г. - Златна сватба на баба и дядо
© Зорница Събева Todos los derechos reservados