14 feb 2012, 20:57
* * *
Като сказание
Защо в съня ми идваш всеки път неканена?
И тихичко заставаш, там, до мен.
И като лястовица носиш с топлина послание,
да смекчиш януарския ми сън.
Защо ти всеки път така желана си?
И всеки път те търся, там, до мен.
И сутрин, ако не си ме посещавала -
събуждам се настръхнал, уморен...
Защо ме посещаваш все неканена?
Като слънце във януарски ден...
И в съня ми упоен изпълваш ме, като сказание...
... на сутринта не си до мен.
© Станко Немиров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Лястовицата поглъща храната си, не кацвала, а летейки - така и човекът, далеч от тленното, трябва да дири небесното... Зададе ли се зима и студ, лястовицата отлита отвъд моретата - тъй и човекът трябва да бяга от горчивините и студа на света и в топлотата на любовта да изчаква, докато вразовете на изкушението се отстранят от духа му."