8 oct 2007, 8:51

* * * 

  Poesía
1119 0 6
Молба


Помолих слънцето да те погали,
защото аз не мога,
помолих птичките да ти кажат обичам те,
защото аз не мога,
помолих вятъра да те целуне,
защото аз не мога,  
помолих и водата да те обгърне,
защото аз не мога.
Сега моля теб,
бъди с мен!

© Чочо ИсТинкОв Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Любовта се усеща - в погледа, в допира, в интонацията на гласа, във въздуха дори. Когато си с човек, когото обичаш... незнам, просто се усеща - поне при мен е така. Но ти го описваш в стиха си - природата, атмосферата говори чрез теб. И щом си заслжава, Тя - ще разбере.
    Любовта е във теб - желая ти много щастие.
  • Красиво е...погледнато от вашите очи.От моите само спомон за мъката,само едно грозно чувство за самота.Все пак любовта не само отминава,и болка тя оставя но при мен тази болка не минава.
    А до колкото нежността...наскоро се появи тя, не успях да и я покажа на нея и само аз съм си виновен.

    Б Л А Г О Д А Р Я
    Н А
    В С И Ч К И
    В И!
  • Много нежно пишеш!
    Браво!
  • Всеки ми казва че ще бъде ...
  • Ако прочете стихът, ти ще остане завинаги!
  • Ще бъде, след този стих...
    как иначе, с обич.
Propuestas
: ??:??