Аз взирах се в студеното прозорче,
броейки разтопените снежинки,
претичващи по леденото блокче
като прекрасни малки балеринки
и мислех си за цветните къдрички
на всяко есенно листенце
и за онези малки сини птички,
танцуващи с последните цветенца.
И ненадейно, сякаш нереално,
в една снежинкова сълза видях
безброй нюанси - топли и студени -
на всички цветове... и засиях!
Помислих си как, стига да поиска
и с мъничко въображение и вяра,
човек ще може да открие всичко,
дори изминалата есен в зимната тиара.
© Екатерина Стоянова Todos los derechos reservados