Всичко на тоя свят е лъжа.
Думи, които накараха
моята усмивка да угасне
рано сутринта.
Не се шегуваше.
Човекът.
Не беше луд.
Беше стар, с очи изпълнени с болка.
Дали някога съдбата ще му помогне,
тез очи да се засмеят.
Много искам това да стане,
и когато пак го срещна,
да ми каже.
Не всичко на тоя свят е лъжа.
© Наско кирилов Todos los derechos reservados