На камари скупчи ги вятърът -
щастливи и къси, дълги и скучни.
Разпилени лудо навсякъде,
в следите ми дните падат беззвучно.
Покрай мен изниза се времето.
Не спря да попита - мога ли още
да изстискам сока от кремъка,
да паля искри в очите си нощем.
По билата гонех стадата си -
ту тихи мечти, ту луди кроежи.
И заспивах вечер с остатъци
от още горяща, жива надежда. ...