Азазел (Неличка)
42 117
18 nov 2011, 6:09

* * * 

  Poesía
925 0 4

Разкъсана, разбита на парченца
по вятъра пилея се сега.
Намират ме различни непознати,
събират ме, но само за нощта.

И после ме оставят да се рея
умираща, отново без душа.
А болката убива всяко чувство -
във мен е само пустота.

Не се завръщам, нямам "вкъщи" ,
остана спомен "за дома".
Бездомна, скитам се в пустиня,
докрая, знам, ще е така.

© Неличка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??