12 mar 2016, 13:47

*** 

  Poesía
619 1 8
Каквото съм дала е вече високо,
каквото съм скрила е болка.
А пътят ме води в онази посока,
която е жажда за полет.
Засявам мечти между мисли зелени
с надежда – една да разлистя.
И вярвам, че Господ, откакто прогледнах,
в най-синьо небе ме пречиства.
И ставам по-лека след първата прошка,
нататък забравям да мразя.
Безценно нататък е всичко – и още
единствено него ще пазя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??