ОПИАТ
Пак сънят ми ме измъчва,
изпълнен с твоя образ нежен,
и душата моя става като кръчма,
в която пак сипвам си отрова, изпълнен със копнежи.
И мислите разливат се във чашата,
като дават ми фалшиво упование,
юмрукът тежко стоварва се на масата,
гръмко заглушавайки моето стенание.
Не след дълго и сърцето,
разпокъсано и жадно за любов,
спря да мисли за това, което ...