На Д.М.
Пожелах да те изтрия.
Даже да те зачертая.
В ъгъл хладен да те скрия
на самотната ми стая.
Втурнах се да слушам смело
шепота на други устни.
Други приласках умело,
та дано да ме напусне
името ти. И очите,
дето черен нож ми бяха.
Дето пиех им лъчите
без да търся дом и стряха.
Беше опитът отчаян,
краят – болно незаслужен…
дваж по-силно те желая,
триж по-силно си ми нужен.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados