23 abr 2019, 16:39

*** 

  Poesía » De amor
382 1 1

Понякога и вещиците плачат.
Чернилката на злото им се утаява, 
с усмивка сипват вино на палача си
и в тъмното Луната приласкават.

 

И злите демони на черните им мисли
понякога утихват уморени.
Полягат като котки до огнището,
събират нови сили за рушене.

 

Нощта им е сестра, а братя - вълците
и совите са смели часовои
пред портите на тези тъжни жрици
на злото и на тъмните простори.

 

Продали са душите си на пъкъла
и нямат, нямат право на обичане.
От черното на Ада са се пръкнали
и тази сделка е самотното им вричане.

 

11.04.2019г.
гр. Пловдив

© Валентина Драгнева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??