21 jun 2019, 9:40

*** 

  Poesía » De amor
747 10 12

***

Край мен щом минат всички автобуси

и видя, че те няма ни в един,

да скрия искам цялата покруса

в разцъфналите храсти със жасмин,

 

дано поне забравя за минута

за болката, когато съм сама,

а ти изгубен някъде се луташ

и дириш път обратен за дома.         

 

Търкулна се отдавна и навеки

животът като пясъчно кълбо.

Избродих магистрали и пътеки,

да търся най-голямата любов.

 

А тя била е тук, до мен, отсреща.

И знам, че има твоите очи.

Сега ще замълча. И не че нещо,

а просто ей така ми се мълчи.

 

И ще попивам бавните ти ласки.

Ти сам не знаеш колко си ми мил!

До днеска по-щастлив или прекрасен,

светът едва ли някога е бил.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??