Над тях придърпа облак слънцето,
но те дори не забелязаха –
те се целуваха.
И птица със пера най-пъстри
крила помаха над главите им,
но те дори не забелязаха –
те се целуваха.
И катеричка слезе от дървото,
огледа ги и после бързо
в разлистените клони тя се шмугна,
но те дори не забелязаха –
те се целуваха.
Едва, когато кестен се търкулна
и неговият път приключи във нозете им,
те отлепиха устни...
Учудени, край себе си погледнаха...
Защо учудени са аз се чудя:
във въздуха стопи се пухкавият облак,
незнайно накъде криле размаха птицата,
сред клоните пък катеричката скри се...
Единствено със любопитство
кафяво кестенче се взира в тях...
© Живодар Душков Todos los derechos reservados