Върви през дим и жили обгорели

от жертви бледи, жълти, унили,

броди през пепел от утопични цели

на угнетени души във времето отмалели.

С мечти, потънали в сърца замрели,

лутат се призраци алени в мрак

с дъх на надежди изгорели.

Сред тях танцува с костите им

студени, слаби злокобно с музиката ридаят

и оглежда се в този ужас вълноломен.

И ето, сега е светло и слънце изгрява,

и няма голи, злокобни ридания от дрипави кости,

и няма пепел от жили обгорели.

Но спря да върви, спря да броди,

да се лута, спря музиката волна.

Какво намери - не разбра,

във вълноломния ужас в себе си замря.