15 sept 2020, 19:26

****6 

  Poesía
388 0 0

едно кафе на фона на луната
подсладено от безброй звезди
аз, заровил лицето си в косата
ти, мъркаш както слънцето когато спи

 

облаче ала пухено одеяло
обгърнало е твоята душа
нежен вятър споял е нашето тяло
ореол от шарена съдба

 

ухае навсякъде на полет
с лека нотка от падналия сняг
сгушен до камината мимолет
целувката,светкавица между устните ни пак 

 

очите играят на мълчанка
говори само бушуващата страст
пръсти оплетени като чипровска лежанка
всичко останало е магия между нас


 

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??