Мислиш ли понякога за мен,
за всичко, което прежижяхме?
Или все така си заблуден
и невиждаш, че щастливи бяхме!
А аз за теб тъгувах
и по цели нощи чаках и будувах!
Чаках и се молих да се върнеш
и с усмивка силно да ме прегърнеш!
Но теб те няма,
а навън дъждът вали!
Болката в сърцето е голяма,
тъжни са и моите очи!
Всеки спомен ме изгаря,
всяка миисъл ми тежи!
И сякаш всичко се повтаря,
а така повече боли!
И се питам как да те забравя,
какво да сторя, ми кажи?
Какво ли трябва да направя,
че да спрат горчивите сълзи?
А животът си върви,
всичко се променя!
От раздялата боли,
но любовта не се заменя!
© Мариета Байкушева Todos los derechos reservados