1 dic 2007, 10:49

* * * 

  Poesía
655 0 1

Мислиш ли понякога за мен,

за всичко, което прежижяхме?

Или все така си заблуден

и невиждаш, че щастливи бяхме!

 

 

А аз за теб тъгувах

и по цели нощи чаках и будувах!

Чаках и се молих да се върнеш

и с усмивка силно да ме прегърнеш!

 

 

Но теб те няма,

а навън дъждът вали!

Болката в сърцето е голяма,

тъжни са и моите очи!

 

 

Всеки спомен ме изгаря,

всяка миисъл ми тежи!

И сякаш всичко се повтаря,

а така повече боли!

 

 

И се питам как да те забравя,

какво да сторя, ми кажи?

Какво ли трябва да направя,

че да спрат горчивите сълзи?

 

 

А животът си върви,

всичко се променя!

От раздялата боли,

но любовта не се заменя!

© Мариета Байкушева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина си върви живота,мила...и докато се поогледаме...миналНе скърби дълго,а върви напред!Успех от мен!!!
Propuestas
: ??:??