29 abr 2021, 9:15

... 

  Poesía
553 0 0

Не чувствам колективно радостта,

бравурно не подвиквам с глас.

И общата смиреност е беда,

когато ни замесват с чужда квас.

Различни сме с мелодия една

от гайда и от клавесин.

Цъфтежът на цветята е в разкоша

на аромата им неповторим.

По своему се вписват в колорита

нюансите в света необозрим.

И хоризонтът става ниска кота,

с ръка го стигаме, ако вървим.

Интимно и в библейска самота

както при раждане и смърт,

избира всеки късче тишина

да се открие и досътвори.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??