* * *

2 dic 2009, 22:15

Poesía » Otra

514 0 3

... защото мишките, притулени

в сивата мъгла,

цвърчат в дивашки танц.

Прегърбените цветове на розите

с бодлите си ухаят.

В разложената цветност

бях минзухар,

усмихна дните - мрачност.

... защото няма болка от

обичам.

Защото, времето не ми достигна

да стопля,

изгубена душа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nellnokia (Нели Господинова)

2010-01-11T22:17:42+02:00

копнеж...
Черна_Роза (Жулиета Великова)

2009-12-04T19:43:58+02:00

Да ...така е ...защото времето не се връща назад ....а ти тук си някак различен, но пАк в минорна гама....значи си ТИ ! Поздрав!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-03T10:53:47+02:00

Хареса ми стиха ти!
Поздрав!