***********

16 nov 2008, 21:02

Poesía » De amor

445 0 0

Гледа ме луната някак странно,

сякаш нещо иска да ми каже,

да си тръгна е скандално рано,

остана ли, сърцето пак ще ме накаже.

Ще се скрия в някой нежен стих

сама на себе си ще се предам

простила бях... и пак простих,

сама изпепелих се в черен плам.

Не намирам смисъл моите устни

да шептят отново с твоя глас,

сърцето ми дори и да се пръсне,

душата ми ще се превърне в страст.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.