ЛиРа (Лили Радоева)
49 80
14 oct 2008, 23:22

* * * 

  Poesía
941 0 10

 

Мъжът е до прозореца. Мълчи.
А аз от час и нещо все говоря.
Мъжът е със очите на Дали
и целият е само коридори.

Мъжът е клетка, лудост, лабиринт.
Изгубвам се в страха си да го гледам.
Мъжът ми беше брат, баща и син.
И всяка сутрин Бог – от шест до седем.

Мъжът е зад прозореца. Крещя.
Отдавна беше. Паметта е бездна.
Мъжът отвори някаква врата
във себе си. Засмя се и изчезна.

Мъжът ми беше раната от нож.
Прозорец, за да виждам световете.
Мъжът – ужасен, самовлюбен, лош.
Когато си отиде, стана светло.

Мъжът до мен. Мишена на стрели.
Мълча и го оставям да говори.
Мъжът е в мен. С очите на Дали.
И целият е само коридори.

© Лили Радоева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??