severianin (Валентин Чернев)
417 677
18 abr 2013, 11:51

66 

  Poesía
683 1 15

66

 

Сега съм на шейсет и шест.

Огромен

изгрява слънчевият диск зад мен.

Смехът е спомен. Младостта е спомен.

Притиска ме един огромен ден.

 

Кой казваше, че всичко издребнява,

достигнеш ли върха на своя път?...

... че грижите изглеждат ситна плява?...

... че пясък е в нозете ти светът?

 

Кой казваше?

По-едри и по-страшни

тъмнеят канари околовръст.

С огромен ръст са грижите сегашни,

страхът за утре е с гигантски ръст.

 

Засланя слънцето една тревога,

гневът расте – метежен исполин –

и болката набъбва.

И не мога

да зърна през мъглите свода син.

 

Безбройни са огромните проблеми,

в окови са нозете ми почти.

Е, и крилете ми са по-големи,

и по-големи – моите мечти.

 

Но няма равновесие.

И няма

надежда пред последната черта...

 

... И сянката ми пада по-голяма.

Защото наближава вечерта...

 

 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??