28 may 2014, 9:54

* * * 

  Poesía
814 0 4

Самотна, синя лятна вечер

разлива в мрака тъжни чувства,

със свойта тъмна мокрота

морето нежно ги прегръща.

 

И чувство на тъга и мрак

обвива вените ми сини -

самотен, черен, лепкав мрак,

разяждащ блянове невинни.

 

Разпръсната вечерна самота

припомня тайни ледно бледи.

Лилави капчици тъга

намокрят спомените бели.

 

И всичко става тишина,

безсмислен стих изпада в мрака,

очи изгубват се в нощта

и после... всичко се повтаря...

© Йордан Фучеджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??