* * *

12 abr 2009, 20:47

Poesía

798 0 1

Окъпани в сълзи са моите мечти,
покрити с болка и тъга копнежи.
Удар след удар от съдбата.
Пареща болка в сърцето.
Искам да изкрещя,
но нямам глас.
Искам кошмарът да приключи,
но това е самата реалност.
И пак падам, намирам сили,
ставам и продължавам.
Няма да подаря живота си
на коварните ú ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas