,,И лилиите, дланите ти взели,
и ригана, косите взел , гълчах.
От срам червени и от мъка бели,
на тръни рози тръпнеха от страх.’’
Шекспир, ,,Сонети''
Понякога ще се налага да минавам
край цветарници на път за работа.
Не ме остави с неутрално цвете,
тъй много са ти подарявани.
Ще мина бавно, поглед ще извърна;
те подиграват обичта ни попреминала.
Когато дойде спирката да сляза,
цветните лица ще са отминали.
© Рая Деянова Todos los derechos reservados