19 oct 2017, 19:53  

... 

  Poesía » Otra
295 1 0

 

 

 


Мариачите пеят, с последен дъх,
розите се свиват, на пъпки в букета.
Превива се гръбнаният ми стълб,
душата сама, в себе си се затваря.

Сълзите се стичат, стичат от очи,
които винаги, били са слепи.
Дъждът винаги вали, вали над сами
които без покрив са живели.

В студът ще оцелеят тези, само тези
които заминали са на юг.
Това е истинска зима, това е истинска зима
- усещам как умирам от студ.
 

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??